Измами при обмяна на валута



Обмяната на валута преди 10 ноември 1989

В зората на демокрацията а и доста преди това, във вемето когато “change” бюрата не ни заобикаляха отвсякъде, сдобиването с валута беше едно незаконно или полулегално начинание. По времето на тоталитаризма валутата се ползваше основно при пътувания зад граница. Другата причина поради която хората се сдобиваха с валута беше покупката на луксозни и дефицитни стоки от “Corecom”. За тези които не знаят, “Corecom”, бяха верига магазини, в които се продаваха луксозни и дефицитни „западни” (капиталистически) стоки, които по никакъв начин не можеха да бъдат купени в нито един „народен” магазин. Освен, че стоките и обслужването в тези магазини бяха „капиталистически”, подобаващо тези стоки се предлагаха само срещу чужда валута . Най-често използваната валута беше американския долар или „зелените гущери”, както още ги наричаха.

А какви невиждани и маркови стоки се предлагаха в “Corecom” –а… Кой не би нарушил твърдите социалистически устои и не би направил крачка встрани, опитвайки се да се доближи поне малко до бита на хората живеещи на запад. И защо да вложи „вмирисаните ” си левчета в покупка на цветен телевизор „Рубин 417Д” или прахосмукачка „Ракета”, която не се знае точно в кой момента наистина ще полети, да не сложи на секцията в хала чисто нов двукасетъчен касетофон „Hitachi”. За рестото от покупката (по традиция в магазините “Corecom” рестото под 5 $ се връщаше само в дребни стоки) пък спокойно можеше да закупи няколко шоколадови яйца на децата, които в училище няколко години бяха слушали, какви ли не легенди за вкуса им и играчките в тях.

Обмяна на левове срещу валута можеше да се извърши в банката, но тази чест се полагаше само на малцината щастливци, получили разрешение да пътуват на запад. За всички останали притежаването на валута беше табу.

Сладкарница “Магура”

Единствения начин отруденият герой на социализма да се сдобие с така мечтаната валута, беше да отиде на „черния пазар”. Там срещу безполезните пачки от левчета, усърдно съхранявани в някой буркан, закопан в градината, при курс 10:1 да закупи бленуваните зелени банкноти. Едно от най-известните места за обмяна на валута по онова време беше сладкарница „Магура” , срещу столичното НДК.
В годините преди демокрацията на това място хората можеха да обменят левове срещу зелени банкноти почти без никакъв риск някоя от страните по сделката да бъде излъгана. И как по това време някой би си позволил да извърши измама. Въпреки, че подобни сделки стояха извън закона общите държавни принципи и страхът у хората възпираха участниците в незаконната обмяна на валута да бъдат обект на допълнителна измама.
Веднага след 10.11.1989 г. обаче ситуацията коренно се промени и “Магурата” започна да се превръща в едно не толкова сигурно място за размяна на валута. Разчитайки на репутацията на това утвърдило се тържище на валута, към което хора прииждаха от цялата страна, “чеинчаджийте” се сетиха, че могат да припечелват за кратко време много по-големи суми от тези, които биха спечелили от разликата в курса при чистата обмяна. По това време change бюра нямаше, а банковата институция на държавата започваше и завършваше с БНБ. Тези условия на практика принуждаваха хората нуждаещи се от валута да потърсят някакъв полулегален начин за сдобиването с такава което безалтернативно ги пращаше в ръцете на “чеинчаджийте”, превърнали се вече в истински измамници.

“Кукла” вместо истински пари

Начините за измама бяха много и различни. Един от най разпространените беше при обмяната на валутата жертвата в замяна на своите пари да получи някакви хартийки, изрезки от вестни или в най-добри случай банкноти, произведени на обикновена копирна машина. Тези вързопи от безполезни хартийки се наричаха “кукли” и външно имаха вид на тлъста пачка долари, обвързана с няколко ластика за коса. В зависимост от метода на измама за по-голяма достоверност отгоре и отдолу на пачката някои поставяха по няколко истински банкноти. Сценарият на сделката най-общо се заключаваше до това, след устната договорка за обмяна, “жертвата” да преброи валутата, докато измамника от своя страна брои парите на жертвата. След като преброяването завърши измамника намира някакъв повод да получи пачката с валута отново в свой ръце, като най-често поводът е повторно преброяване на валутата със съмнения за грешка, която би могла да бъде “в ущърб” на жертвата. За целта измамника изважда от джоба си още няколко банкноти, които според него случайно са се отделили от пачката и трябва да бъдат поставени обратно, или пък парите в пакта на измамника още предварително са били осезаемо по-малко от договорената сума. Веднъж получил пачката отново в свой ръце, държейки междувременно и парите на “жертвата” измамникът демонстративно поставя в пачката липсващата като стойност сума, като за да притъпи допълнително вниманието на жертвата може да постави и дребна банкнота като ” бонус”. Тук идва и най-важния момент – вниманието на жертвата трябва да бъде отклонено по някакъв начин, така че измамника да може да подмени истинските банкноти с т.нар. “кукла”. Обикновено в измамата участват още няколко човека, които асистират в операцията и именно те са ангажирани с приспиване на бдителността на жертвата. Няма да се спираме на подробно описание на похватите за отклоняване на вниманието, тъй като те могат да са най-различни в зависимост от конкретната ситуация и изобретателността на измамниците – забелязан в близост служител на реда, внезапно съобщаване на новина за побой (убийство) на близък на измамника, установяване на кражба на автомобила на жертвата и т.н. и т.н. В настаналата кратка суматоха, докато съзнанието на жертвата е подвластно на конкретната ситуация, измамника ловко подменя пачката с истински банкноти с фалшива такава, след което буквално я набутва в ръцете на жертвата с призива бързо да я прибере в джоба за да не се вижда какво правят. Обикновено в историята за приспиване на вниманието винаги се съдържа значителен повод основния измамник да напусне мястото на сделката незабавно и той го прави без дори за момент да се поколебае. “Асистентите” остават на мястото още няколко минути, за да наблюдават поведението на жертвата и до колкото могат да контролират за да не усети измамата, докато техния водач успее да намери сигурно укритие. След като се уверят, че той е на сигурно място те също изчезват, така както са се появили. За жертвата остава също да поеме пътя към вкъщи, олекнал с една доста прилична сума и стискайки в джоба си тлъстата пачка с изрезки от вестници.

Какво следва след измамата ?

Въпросът е какво следва след измамата? Може ли жертвата да потърси своите права?

В почти всички случаи жертвите не подават оплакване в полицията, тъй като уличната обмяна на валута е в нарушение на закона, а и подобна измамае доста трудно доказуема, така че жертвата се примирява със ситуацията и остава да ближе рани, като постоянното се самоуверява, че повторно за нищо на света не може да стане жертва на каквато и да било измама.

След поредната измама измамниците за известно време напускат своето “работно място” и се отдават на заслужен отдих. През това време се прегрупират, променят до колкото може своята външност и се стараят по всякакъв начин на прикрият следите от извършеното злодеяние. След като минат няколко дни и нещата се поуталожат те отново се завръщат на бойното поле и залагат нови, още по-атрактивни капани за нови жертви.

Change

В началото на 90-те години започнаха да се появяват Change бюра в които обмяната на валута можеше да се извърши напълно легално, без риск от измама. Change бюрата печелеха от разликите в курса купува/продава. В последствие, когато change бюра започнаха да се появяват на всяка крачка в условията на жестока конкуренция разликите между “курс купува” и “курс продава” започнаха да се стопяват като в един момент такава почти нямаше. Къде беше уловката тогава? От къде бюрата реализираха своите печалби? Някъде в дъното на таблото с курсовете с много малки букви обикновено фигурираше условие, че обмяната на валута става срещу комисионна. Размерът на комисионната обикновено варираше между 10 и 25% от стойността на сделката. На практика 25 % комисионна за подобна сделка си е направо “пладнешки обир” и като се има предвид, че повечето клиенти разбираха за комисионната след извършването на самата сделка, може спокойно да се каже, че това беше една законова измама.

Каква беше практиката ?

Клиент влиза в бюрото и подава парите на касиерката. След обстоен преглед на банкнотите касиерката подава на клиента лист (жалко подобие на договор ) в който са описани условията на сделката. В повечето случай клиента изобщо няма време да прочете какво е изписано на листа и без да се замисли слага своя подпис отдолу. Тук е мястото да отбележим, че българинът по традиция не е свикнал да чете това което подписва. За това е виновна и организацията на системата, която в почти всички случай е толкова мудна, но когато става въпрос за подписване на документи всичко се извършва светкавично. И ако някой случайно възрази, че би било добре да хвърли един поглед на това което подписва, предизвиква такъв гняв в служителя отсреща и в опашката зад него, че би предпочел незабавно да разпише всеки подаден му лист хартия, дори това да е собствения му смъртен акт.

След като клиента е поставил своя подпис, служителката любезно прибира договора и подава на клиента сумата, с удържана комисионна. Тогава клиента вижда, че част от сумата липсва и че е станал жертва на измама. В тези случаи обаче развалянето на сделката е немислимо и почти винаги се стига до намесата на охраната на бюрото – здрави момчета с които не бихте желали да имате вземане-даване. Едва ли има човек който не виждал скандални разправии на ужилени клиенти пред change бюро.

За да бъдем обективни трябва да вметнем че имаше и такива бюра, които не вземаха комисионни и разчитаха на разликата “курс купува” – “курс продава” и на лоялни клиенти. Пред тези бюра обикновено винаги имаше дълги опашки от хора, и обмяната на валута беше свързана с доста изчакване.

За съжаление трябва да отбележим, че тази практика продължава и днес и макар и рядко все още се срещат change бюра, които удържат комисионна за обмяната на валута.

Всяко change бюро – Магура

Появата на change бюрата разкри едни много широки хоризонти пред т.нар. ченчаджии, които тръгнаха от “Магурата” и започнаха да се размножават, като окупираха пространствата пред change бюрата…